20 години след създаването си еврото оцеля
20 години след основаването си еврото съумя да се наложи на пазарите и в портфейлите на жителите и оцеля след претърпяната рецесия. Без подсилване на европейската взаимност обаче то е обречено да остане исполин на лабилна основа, осведоми Франс прес.
Използван в началото от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 година и през днешния ден 340 милиона жители на 19 страни споделят една и съща валута.
Европейската централна банка (ЕЦБ), която пое ръководството на паричната политика още през 1999 година, има заслугата, че попречи на предстоящата ескалация на цените.
Популярността на единната европейска валута в този момент е на най-високо ниво. Въпреки подема на популистките и антиевропейски придвижвания, приблизително 74% от европейските жители са на мнение, че еврото е било от изгода за Европейски Съюз, а 64 на 100 - за личната им страна, съгласно барометъра на ЕЦБ от ноември. Еврото мощно подтиква и вътрешноевропейската търговия и в този момент е втората най-използвана валута, макар че към момента остава надалеч зад щатския $, осведоми Българска телеграфна агенция.
В средата на лятото на 2012 година, след финансовата рецесия, еврото за малко не бе отнесено от дълговата рецесия, застрашаваща банковата система с разпад. Тогавашните събития насочиха вниманието към вродените недостатъци на единната валута: липса на европейска бюджетна взаимност посредством шерване на задълженията, вложенията и затова - рисковете, дълбоки разлики сред обособените стопански системи, както и липса на избавителен кредитодател за изпадналите в усложнения страни.
По-специално на фона на гръцката дългова рецесия " еврото подхрани взаимни обвинявания сред южните и северните страни - първите упрекваха вторите за привързаността им към ордолиберализма, и противоположното - северните страни укоряваха южните в прекомерно хлабава бюджетна политика ", акцентира икономистът Ерик Дор.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги угаси пожара през лятото на 2012 година, като увери, че неговата институция ще направи всичко, с цел да избави еврото. ЕЦБ одобри стратегия за изкупуване на стеснен брой облигации на страна, изпаднала в усложнения. Такъв инструмент не беше употребен в никакъв случай до момента, само че бе задоволителен, с цел да възвърне спокойствието на пазарите.
По-нататък, с цел да овладее надвисналата опасност от дефлация, ЕЦБ сведе лихвите си до най-малко и изкупи облигации до края на декември на обща стойност 2,6 трилиона евро.
В политически проект обаче към момента е направено прекомерно малко, с цел да се поправят вродените недостатъци на еврото.
Еврозоната още няма принадлежности за конвергенция на стопанските системи или за вложения в отговор на икономическите провокации.
Според минималната промяна на еврозоната, оповестена през декември 2018 година, 19-те страни от еврозоната се споразумяха единствено за един доста стеснен бюджетен инструмент, защото Германия отхвърли концепцията за сливане на задълженията.
Все отново икономистът Никола Верон е малко по-оптимистичен, защото съгласно него след оздравяването на банковия бранш и дейностите на ЕЦБ еврото към този момент е " исполин на тухлени, а не на глинени крайници ".
Основни дати в развиването на еврото
На 31 декември 1998 година, ден преди появяването на еврото, както беше заложено в Договора от Маастрихт, в Брюксел бяха тържествено оповестени окончателните обменни курсове за 1 евро: 1,95583 немски марки, 6,55957 френски франка и 1936,27 италиански лири.
От 4 януари 1999 година в банките, фондовите тържища и магазините цените се афишират в двете валути.
На 1 януари 1999 година еврото става публична валута в 11 от петнайсетте страни от Европейски Съюз: Финландия, Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Португалия и Ирландия (общо 291 милиона граждани). То може да се употребява за безналични заплащания, както и за заплащания с чекове или банкови карти.
Еврото дебютира на 4 януари 1999 година на главните валутни пазари при курс 1,1789 $. На 27 януари обаче спадна под 1 $, а в края на октомври доближи исторически най-малко от 0,8230 $.
На 1 януари 2001 година Гърция влиза в еврозоната.
На 1 януари 2002 година се появяват първите 15 милиарда евробанкноти и над 50 милиарда евромонети, преобръщайки всекидневието на 304 милиона европейски жители. Следва интервал на паралелно обращение на еврото и националните валути, които последователно биват изтеглени до 1 март 2002 година.
На 15 юли 2002 година еврото се изравнява с $.
През 2003 година Швеция взема решение да не се причислява към еврозоната, което сториха преди нея Дания и Англия.
Затова пък нови страни вкарват единната европейска валута - Словения през 2007 година, Кипър и Малта през 2008 година, Словакия през 2009 година, Естония през 2011 година, Латвия през 2014 година и Литва през 2015 година.
На 15 юли 2008 година еврото скача до 1,6038 $ - исторически най-много по отношение на щатската валута, която е под натиска на рецесията с високорисковите ипотечни заеми (subprime). През ноември еврозоната навлиза в криза, която продължава една година.
През 2010 година Европейски Съюз се изправя пред дълговата рецесия:
През май еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) се притичат на помощ на Гърция със 110 милиарда евро в подмяна на стратегия за фрапантни икономии. През юни еврото спада под 1,20 $.
През ноември Ирландия получава избавителна помощ от 85 милиарда евро, откакто банките й затъват в задължения.
През 2011 година Португалия получава помощ от 78 милиарда евро.
На 25 юли 2012 година лихвите по дълготрайните испански облигации скачат над 7,6 на 100, пораждайки опасения от разпад на еврозоната. На 26 юли президентът на ЕЦБ Марио Драги афишира, че институцията е подготвена на всичко, с цел да защищити еврото, което успокои пазарите.
През август ЕЦБ изкупува за една седмица европейски облигации за 22 милиарда евро, с цел да поддържа Италия и Испания.
През октомври Еврогрупата се съгласява да опрости част от гръцкия дълг в комбиниране с нови заеми.
През май 2014 година единната европейска валута приближава 1,40 $ и това мощно евро вреди на износа.
Десет месеца по-късно приближава 1,05 $ - срив, обвързван с изкупуването на активи от ЕЦБ в поддръжка на
икономиката.
През юли 2015 година е признат трети избавителен проект за Гърция, с цел да се избегне в последния миг " Грекзит " - излизане на страната от валутния съюз.
През 2016 година ЕЦБ взема решение в края на 2018 година да спре издаването на банкноти от 500 евро, наричани " Бин Ладенки " поради обвиняванията, че се употребяват от трафиканти - 1 милион евро в такива купюри тежи едвам 2,2 кг.
По публикацията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева
Използван в началото от финансистите и счетоводителите като виртуален платежен инструмент, еврото се материализира на 1 януари 2002 година и през днешния ден 340 милиона жители на 19 страни споделят една и съща валута.
Европейската централна банка (ЕЦБ), която пое ръководството на паричната политика още през 1999 година, има заслугата, че попречи на предстоящата ескалация на цените.
Популярността на единната европейска валута в този момент е на най-високо ниво. Въпреки подема на популистките и антиевропейски придвижвания, приблизително 74% от европейските жители са на мнение, че еврото е било от изгода за Европейски Съюз, а 64 на 100 - за личната им страна, съгласно барометъра на ЕЦБ от ноември. Еврото мощно подтиква и вътрешноевропейската търговия и в този момент е втората най-използвана валута, макар че към момента остава надалеч зад щатския $, осведоми Българска телеграфна агенция.
В средата на лятото на 2012 година, след финансовата рецесия, еврото за малко не бе отнесено от дълговата рецесия, застрашаваща банковата система с разпад. Тогавашните събития насочиха вниманието към вродените недостатъци на единната валута: липса на европейска бюджетна взаимност посредством шерване на задълженията, вложенията и затова - рисковете, дълбоки разлики сред обособените стопански системи, както и липса на избавителен кредитодател за изпадналите в усложнения страни.
По-специално на фона на гръцката дългова рецесия " еврото подхрани взаимни обвинявания сред южните и северните страни - първите упрекваха вторите за привързаността им към ордолиберализма, и противоположното - северните страни укоряваха южните в прекомерно хлабава бюджетна политика ", акцентира икономистът Ерик Дор.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги угаси пожара през лятото на 2012 година, като увери, че неговата институция ще направи всичко, с цел да избави еврото. ЕЦБ одобри стратегия за изкупуване на стеснен брой облигации на страна, изпаднала в усложнения. Такъв инструмент не беше употребен в никакъв случай до момента, само че бе задоволителен, с цел да възвърне спокойствието на пазарите.
По-нататък, с цел да овладее надвисналата опасност от дефлация, ЕЦБ сведе лихвите си до най-малко и изкупи облигации до края на декември на обща стойност 2,6 трилиона евро.
В политически проект обаче към момента е направено прекомерно малко, с цел да се поправят вродените недостатъци на еврото.
Еврозоната още няма принадлежности за конвергенция на стопанските системи или за вложения в отговор на икономическите провокации.
Според минималната промяна на еврозоната, оповестена през декември 2018 година, 19-те страни от еврозоната се споразумяха единствено за един доста стеснен бюджетен инструмент, защото Германия отхвърли концепцията за сливане на задълженията.
Все отново икономистът Никола Верон е малко по-оптимистичен, защото съгласно него след оздравяването на банковия бранш и дейностите на ЕЦБ еврото към този момент е " исполин на тухлени, а не на глинени крайници ".
Основни дати в развиването на еврото
На 31 декември 1998 година, ден преди появяването на еврото, както беше заложено в Договора от Маастрихт, в Брюксел бяха тържествено оповестени окончателните обменни курсове за 1 евро: 1,95583 немски марки, 6,55957 френски франка и 1936,27 италиански лири.
От 4 януари 1999 година в банките, фондовите тържища и магазините цените се афишират в двете валути.
На 1 януари 1999 година еврото става публична валута в 11 от петнайсетте страни от Европейски Съюз: Финландия, Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Португалия и Ирландия (общо 291 милиона граждани). То може да се употребява за безналични заплащания, както и за заплащания с чекове или банкови карти.
Еврото дебютира на 4 януари 1999 година на главните валутни пазари при курс 1,1789 $. На 27 януари обаче спадна под 1 $, а в края на октомври доближи исторически най-малко от 0,8230 $.
На 1 януари 2001 година Гърция влиза в еврозоната.
На 1 януари 2002 година се появяват първите 15 милиарда евробанкноти и над 50 милиарда евромонети, преобръщайки всекидневието на 304 милиона европейски жители. Следва интервал на паралелно обращение на еврото и националните валути, които последователно биват изтеглени до 1 март 2002 година.
На 15 юли 2002 година еврото се изравнява с $.
През 2003 година Швеция взема решение да не се причислява към еврозоната, което сториха преди нея Дания и Англия.
Затова пък нови страни вкарват единната европейска валута - Словения през 2007 година, Кипър и Малта през 2008 година, Словакия през 2009 година, Естония през 2011 година, Латвия през 2014 година и Литва през 2015 година.
На 15 юли 2008 година еврото скача до 1,6038 $ - исторически най-много по отношение на щатската валута, която е под натиска на рецесията с високорисковите ипотечни заеми (subprime). През ноември еврозоната навлиза в криза, която продължава една година.
През 2010 година Европейски Съюз се изправя пред дълговата рецесия:
През май еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) се притичат на помощ на Гърция със 110 милиарда евро в подмяна на стратегия за фрапантни икономии. През юни еврото спада под 1,20 $.
През ноември Ирландия получава избавителна помощ от 85 милиарда евро, откакто банките й затъват в задължения.
През 2011 година Португалия получава помощ от 78 милиарда евро.
На 25 юли 2012 година лихвите по дълготрайните испански облигации скачат над 7,6 на 100, пораждайки опасения от разпад на еврозоната. На 26 юли президентът на ЕЦБ Марио Драги афишира, че институцията е подготвена на всичко, с цел да защищити еврото, което успокои пазарите.
През август ЕЦБ изкупува за една седмица европейски облигации за 22 милиарда евро, с цел да поддържа Италия и Испания.
През октомври Еврогрупата се съгласява да опрости част от гръцкия дълг в комбиниране с нови заеми.
През май 2014 година единната европейска валута приближава 1,40 $ и това мощно евро вреди на износа.
Десет месеца по-късно приближава 1,05 $ - срив, обвързван с изкупуването на активи от ЕЦБ в поддръжка на
икономиката.
През юли 2015 година е признат трети избавителен проект за Гърция, с цел да се избегне в последния миг " Грекзит " - излизане на страната от валутния съюз.
През 2016 година ЕЦБ взема решение в края на 2018 година да спре издаването на банкноти от 500 евро, наричани " Бин Ладенки " поради обвиняванията, че се употребяват от трафиканти - 1 милион евро в такива купюри тежи едвам 2,2 кг.
По публикацията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ